Част 2 · Inner Observation 5
Вътрешно съзерцание
Обяснява съкращението и екрана. В него има четири въпроса: 1. Съкращението било равномерно от всички страни. 2. Въпросът за екрана: тъй като всяко привличане на светлина става в бхина далет, е необходима задържаща сила, която да не позволи на светлината да се разпространи и в бхина далет; тази сила се нарича екран. 3. Две състояния в Малхут: а. Тя е съкратена да не приема светлина в себе си по собствено желание, и това се отнася за кръговете. б. Тя е съкратена поради задържаща сила над нея, тоест екран, и това се отнася за сфирот на праволинейността. 4. Висшата светлина е в абсолютен покой и не престава да свети дори за миг. Когато творението закопнее, то привлича светлината към себе си.
Разликата между съкращението и екрана.
След като вече добре разбрахме четирите степени в желанието за получаване, една под друга според точната им мяра, сега ще обясним въпроса за съкращението и екрана и разликата между тях. Съкращението вече беше добре обяснено в част 1, а също и във Вътрешна светлина тук, и няма нужда да повтаряме казаното. Главното, което ни е необходимо за нашия въпрос, е равенството, което е било там (виж по-горе, Вътрешна светлина, част 1, глава 1, т. 90, пасажите, започващи със „Съкращението“ и „Кръг“); виж добре там.
Четирите бхинот придобили при съкращението отношението на причина и следствие.
Там беше обяснено, че понеже светлината на Безкрайността е в пълно равенство, тя по необходимост съкратила себе си равномерно във всички бхинот. Тоест всичките четири съкратени бхинот са на еднаква степен, без различие в чистотата и авиют, които образуват четири степени, една по-ниска от друга, до бхина далет — най-грубата и най-ниската от всички; те са в пълно равенство. Всичко, което съкращението добавило като различие спрямо Безкрайността, е само въпросът за четирите бхинот от гледна точка на това, че те са породени и произлизат една от друга по пътя на причината и следствието: бхина алеф е причината и основанието за разкриването на бхина бет, бхина бет е причина за бхина гимел, а бхина гимел е причина за бхина далет. Но от гледна точка на чистотата и степента те са равни, както беше казано по-горе.
Причината и следствието в четирите бхинот не съществували в Безкрайността.
Това отношение на причина и следствие, което все пак ги разделя на четири бхинот, не било разкрито в Безкрайността преди съкращението, защото там дори общото състояние на съсъда не се различава, а всичко е светлина, както е написано в част 1. Но след като светлината на Безкрайността се оттеглила от тези бхинот, те станали различими и се разкрило, че сега трябва да различаваме светлината сама по себе си — тоест онова, което е било в тях преди съкращението — и четирите бхинот сами по себе си, които останали празни от светлина. Защото след съкращението се разкрило, че тези бхинот не са едно и също със светлината на Безкрайността, както изглеждало преди съкращението. Това прилича на свещ, включена в пламъка на факла, която не се различава; но когато я отделят от факлата, тя става различима за всички. Разбери това добре.
На пръв поглед трябва да попитаме: след като съкращението било главно само в бхина далет, станало явно, че тази бхина не е пригодна за получаване на светлината. Но за първите три бхинот, върху които съкращението не било извършено, станало явно, че са пригодни да получат светлината. Следователно оттук получаваме различие в степента и важността им една спрямо друга, тоест че бхина далет е по-ниска от първите три бхинот.
Съкращението не било поради по-ниското качество на бхина далет, а единствено за украса.
Но въпросът е, че съкращението на светлината от бхина далет не било, не дай Боже, поради по-ниското ѝ качество, защото все още говорим за Малхут на Безкрайността, където бхина далет била в състоянието на самата светлина на Безкрайността. Как тогава е възможно дори да помислим, че съкращението било поради по-ниското качество на бхина далет? Напротив, съкращението било само като украса: тази Малхут пожелала сливане във възможно най-високата степен — изцяло да се слее с Твореца, което означава най-голямото подобие по форма с Твореца (както е написано по-горе, част 1, глава 1, т. 90, пасажът, започващ със „Съкращението“; виж добре там). Затова степента на бхина далет не се понижила и след съкращението.
Привличането на линията било най-напред в бхина далет и затова била необходима задържаща сила над бхина далет, за да не влезе светлината в нея.
Сега ще обясним въпроса за екрана, поставен над бхина далет, която е Малхут. Когато светът на съкращението — тоест Малхут на Безкрайността — се облякъл там, както е известно, че всяка степен започва от Малхут на своя висш, която става нейна първична материя (както беше казано по-горе, т. 27), тази съкратена Малхут отново привлякла Висшата светлина само върху трите бхинот. Това привличане по необходимост станало чрез копнежа в нейната бхина далет, защото първите три бхинот изобщо не са съсъди за получаване и привличане. Затова тя по необходимост първо привлякла Висшата светлина към всичките четири бхинот, тоест дори към своята бхина далет. Но за да не достигне светлината до бхина далет, тя трябвало да добави нова сила, която да задържи светлината и да не ѝ позволи да се разпространи в бхина далет.
Задържащата сила, добавена над бхина далет, се нарича екран.
Тази нова сила, която тя добавила, се нарича „екран“. Този екран е основната причина за привличането на светлината на линията върху трите бхинот. Защото съкращението, което тя извършила — тоест отстраняването на желанието ѝ да получава в бхина далет — било достатъчно само за оттеглянето на Висшата светлина от нея. Но след това, когато отново привлякла светлината, тя трябвало отново да пробуди своята бхина далет, за да извърши новото привличане. Следователно, ако не била създала нова сила срещу разпространението на светлината, светлината отново щяла да достигне и до бхина далет. Така основната причина светлината на линията да бъде привлечена върху трите бхинот е единствено силата на екрана, която тя създала наново спрямо светлината. Разбери добре тези две състояния — съкращението и екрана — защото те са основите на всичко следващо в тази мъдрост.
Съкращението било по нейна воля. Екранът отблъсква светлината чрез властна сила, не по нейна воля.
Разбери разликата между съкращението, извършено от Малхут на Безкрайността — оттегляне от голямото желание за получаване по нейна собствена воля и избор, за да постигне най-голямо подобие по форма с Твореца — и екрана, който представлява задържаща сила, действаща чрез власт и принуда, така че светлината да не достигне до бхина далет.
Причината за това е, че макар и съкращението, и екранът да били създадени от Малхут на Безкрайността, както беше казано по-горе, ти вече знаеш, че когато духовното придобие нова форма, добавена към собствената му форма, поради това то се разглежда като две духовни същности и две бхинот, отдалечени една от друга според големината на различието по форма между тези две форми. Както материалните предмети се разделят един от друг с брадва и се отдалечават един от друг чрез място и пространство, така духовните същности се различават една от друга чрез обновяване на формата и се отдалечават една от друга според големината на различието между едната и другата форма — по-малко или повече.
Екранът е следствие от съкратената Малхут. Онова, което е желание във висшия, става сила в нисшия.
Затова, след като споменатата Малхут привлякла светлината на линията върху трите бхинот, това привличане се разглежда като нова форма, добавена към формата на съкращението. Така сега в тази Малхут има две бхинот. Първата е съкратената Малхут — първата форма, създадена в Малхут на Безкрайността, която получила новата форма, наречена „съкратена Малхут“. След това, когато тази Малхут извършила привличане на светлината на трите бхинот, се родила и появила нова форма, наречена „екран“ спрямо светлината, за да не се прояви тя в бхина далет. Известно е, че всяко желание във висшия става управляваща сила в клона, който произлиза от него. И понеже екранът е клон и следствие от съкратената Малхут, макар Малхут да съкратила себе си по собствена воля и съзнателно, без каквато и да е власт от страна на по-висшия над нея, следствието, което произлиза от нея — тоест екранът — вече се намира под пълната власт на съкращението, защото е втора степен в света на съкращението, както беше казано по-горе.
Разликата между кръговете и праволинейността е в екрана, който се появил наново в десетте сфирот на праволинейността.
От казаното по-горе се изяснява, че има две състояния на Малхут: едното е „съкратена Малхут“, а второто е Малхут, в която има екран. Знай, че това е цялата разлика между сфирот на кръговете и сфирот на праволинейността, наречени „линия“. Защото в десетте сфирот на кръговете тяхната Малхут е в състоянието на съкратена Малхут, където няма екран, както беше казано по-горе; а в десетте сфирот на праволинейността тяхната Малхут е поправена с гореспоменатия екран, както е написано по-долу.
Причината светлината да удря и да иска да влезе в бхина далет е, че творението я е привлякло по този начин.
Сега ще разбереш добре въпроса за отразената светлина, която се издига чрез зивуг де-акаа от срещата на Висшата светлина с екрана над бхина далет, което започнахме да обясняваме по-горе (т. 18, пасажът, започващ с „И въпросът“). И ще разбереш казаното там, че Висшата светлина не се съобразява със съкращението, извършено от творението, и се спуска, за да се разпространи и в бхина далет; виж добре там. Причината е, че самото творение по необходимост я привлича така още отначало, защото вече беше обяснено (по-горе, част 1, глава 2, Вътрешна светлина, т. 2), че Висшата светлина винаги се намира в състояние на абсолютен покой и не престава да свети на нисшите дори за миг, тъй като, не дай Боже, не е подвластна на случайност или обновление. Всички споменати въпроси за разпространението на Висшата светлина се отнасят до привличането от страна на творението, което получава от Висшата светлина според подготовката на желанието за получаване, тоест според копнежа в него, както беше обяснено по-горе (част 2, Вътрешно съзерцание, т. 50, пасажът, започващ с „И ето“).
Привличането от творението наричаме разпространение на Висшата светлина.
В същия миг, когато творението копнее да получи от Висшата светлина, то веднага привлича Висшата светлина към себе си, подобно на запалването на свещ от друга свещ, при което първата не намалява. Така и когато творението привлича Висшата светлина към себе си, Висшата светлина изобщо не намалява поради онази част, която творението е привлякло в себе си, нито претърпява някакво въздействие или разпространение поради привличането на творението. Само за да бъде разбрано от ухото, наричаме привличането от творението „разпространение на Висшата светлина“. Помни това навсякъде, защото винаги говорим с езика на разпространението на Висшата светлина, но се има предвид привличането от самото творение, единствено според собствения му копнеж.
Частта от светлината, която е трябвало да влезе в бхина далет и е била отблъсната от нея, става отразена светлина.
Затова след съкращението, когато Малхут на Безкрайността отново привлякла Висшата светлина, тъй като я привлякла посредством копнежа в своята бхина далет, както беше казано по-горе, Висшата светлина била привлечена и към нейната бхина далет. Но по силата на екрана, който тя направила, за да попречи на светлината да се разпространи в бхина далет, тази част от светлината се върнала назад, с което тя изпълнила първоначалното си желание светлината да достигне до нея само в трите бхинот. Но онази част от светлината, която екранът върнал назад към нейния корен, тоест частта, предназначена за бхина далет, не изчезнала от нея, а станала голяма светлина, обличаща трите бхинот на Висшата светлина от мястото на екрана нагоре до корена. Така тази отразена светлина станала съсъд за получаване на трите бхинот на Висшата светлина вместо бхина далет, както беше обяснено по-горе (Вътрешно съзерцание, т. 21, пасажът, започващ с „И сега“; виж добре там).